Слабост

bojenski (Иван Иванов)
266 2718

Oct 23, 2012, 10:11 PM

Poetry » Other

456 0 1

Ограбиха ме...

лесно бях спечелил.

Измамиха ме...

нека, щом съм позволил.

Обичаха ме...

а сега не ме обичат,

сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.

Раняваха ме...

нека ме раняват,

трябва да съм много, много жалък.

Какво ли с мен не сториха и аз със тях,

та затова на всички им прощавам.

Щом чакам щъркели за щастие,

щом чакам кукувицата да ме закука,

за да съм богат и здрав,

Щом тръгвам сутрин само с левия си крак

и черна котка там на пътя си тъй силно мразя.

Тогава истината ще изкажа:

- Да, слаб съм като много други хора,

но трябва сили да намеря,

... за да живея!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bojenski (Иван Иванов)

2012-10-29T22:08:03+02:00

Да си призная това не е чисто лична драма, Ани. Разсъждавах върху честото явление на депресирани люде. Аз лично намирам сили като се занимавам с нещо, свиря, работя в градината, пиша понякога. В последно време се превърнах в дядо Йоцо гледа. Занимават ме чужди съдби, радвам се на чужди успехи, живея с чужди драми и ми е добре. Благодаря ти, че се спря при мен за малко!