Слабост

bojenski (Иван Иванов)
266 2718

23 окт. 2012 г., 22:11

Поэзия » Другая

455 0 1

Ограбиха ме...

лесно бях спечелил.

Измамиха ме...

нека, щом съм позволил.

Обичаха ме...

а сега не ме обичат,

сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.

Раняваха ме...

нека ме раняват,

трябва да съм много, много жалък.

Какво ли с мен не сториха и аз със тях,

та затова на всички им прощавам.

Щом чакам щъркели за щастие,

щом чакам кукувицата да ме закука,

за да съм богат и здрав,

Щом тръгвам сутрин само с левия си крак

и черна котка там на пътя си тъй силно мразя.

Тогава истината ще изкажа:

- Да, слаб съм като много други хора,

но трябва сили да намеря,

... за да живея!

bojenski (Иван Иванов)

2012-10-29T22:08:03+02:00

Да си призная това не е чисто лична драма, Ани. Разсъждавах върху честото явление на депресирани люде. Аз лично намирам сили като се занимавам с нещо, свиря, работя в градината, пиша понякога. В последно време се превърнах в дядо Йоцо гледа. Занимават ме чужди съдби, радвам се на чужди успехи, живея с чужди драми и ми е добре. Благодаря ти, че се спря при мен за малко!