Как сладко спи тишината на прозореца
и само сенките Луната ги чертае,
прозява се морето, гемиите блуждаят в спомени,
навъсени в таляна мрежите роптаят.
Скалите сгушени отмятат своите кичури,
по сънени пътеки тича хоризонта,
солен дъхът е, хладна, звездна вечер е,
сънува вятърът във пясъчна постеля.
Скучае плажът, на дюната приседнал съм
и жадно пръстите очите ти рисуват,
самотни гларуси танцувайки въздишат,
кресливо стенат, озъртат се, ревнуват. ...