Сънувах те, любов, сънувах те нощес!
Убий ме, през трупа ми тогава ти излез!
В съзнанието мое завинаги залостен,
оставил си гласа си да ме обсебва нощем.
Оставил си следите и болките ми стари.
Живея със мечтите във сладките кошмари.
Красивия ни празник със другиго празнувам,
аз теб дори в съня си по бузата целувам.
Съдбата ме запрати извън предела райски,
фалшиви са усмивките, студени - твойте ласки.
Те истински били са, стопиха се във Ада,
във който бях запратена. Все още бях аз млада! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up