Сънувах те, любов, сънувах те нощес!

Убий ме, през трупа ми тогава ти излез!

В съзнанието мое завинаги залостен,

оставил си гласа си да ме обсебва нощем.

Оставил си следите и болките ми стари.

Живея със мечтите във сладките кошмари.

Красивия ни празник със другиго празнувам,

аз теб дори в съня си по бузата целувам.

Съдбата ме запрати извън предела райски,

фалшиви са усмивките, студени - твойте ласки.

Те истински били са, стопиха се във Ада,

във който бях запратена. Все още бях аз млада!

Сега аз младост нямам и нерви да очаквам

на светло да те видя. Седя и си проплаквам...

Заспивам със сълзи. Събуждам се обляна!

Аз цяла нощ съм молела от тебе за промяна.

Кошмарът е реален, започва всяка сутрин

със липсата открита на тебе. Непробуден

и вечен е кошмарът. Изкусно той твори ги

сълзите във очите ми – за себе си вземи ги!

Донес ми ги по-скоро във шепите събрани

и в истинска минута докосвай мойте рани!