Небето пада в косата ти
и лумва тревата ядосана
от този тъй внезапен плюшен допир.
Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -
страх ги е да не оставят белези.
Времето изпадна в безсъзнание
и разбърка годините, любовите
и буквите в твоето име.
Животът продължи да се случва
в хиляда милиона градове,
а ние с теб си правим сладко от пролет
и чакаме Бог да ни извика ...