May 30, 2020, 10:15 AM

След бурята 

  Poetry » Civilian
639 0 0
След бурята
Оставих прозорците леко отворени,
да не бъде задушно, да няма и хлад.
Да излизат навън всичките спомени,
без тях чувствам се толкова млад.
Желязо да беше, и последната стружка,
с ръцете си, в обич щях да превърна.
Но буря бе то, а после градушка,
ледени късове как да прегърна?
Нека навсякъде се проветрява,
въздухът чист, да ми носи наслада!
Животът, след буря дори, продължава, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Random works
: ??:??