След бурята
Оставих прозорците леко отворени,
да не бъде задушно, да няма и хлад.
Да излизат навън всичките спомени,
без тях чувствам се толкова млад.
Желязо да беше, и последната стружка,
с ръцете си, в обич щях да превърна.
Но буря бе то, а после градушка,
ледени късове как да прегърна?
Нека навсякъде се проветрява,
въздухът чист, да ми носи наслада!
Животът, след буря дори, продължава, ...