Apr 1, 2016, 8:07 PM  

След дъжда... 

  Poetry » Other
1393 1 20

Във дните ни -  все повече живот.

Във нощите ни - нищичко за даване.

Езикът ми - безмилостен циник,

изсъсква с препинателно старание.

И нищо, че оттук до есента…,

ще минат пак дузина наши пролети.

Ще бъдем пак наивни и добри

и всъщност, ще приличаме на хората.

А простичка - за мене и за теб,

бе жътвата на цялото ни нямане.

Пораснахме до думата “любов”,

пораснахме до равно на смаляване.

И тези керемидени мечти

не пускат многостишната ми обич

след теб да отлети, да се стопи,

и всяка болка да умре в зародиш.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??