Във дните ни - все повече живот.
Във нощите ни - нищичко за даване.
Езикът ми - безмилостен циник,
изсъсква с препинателно старание.
И нищо, че оттук до есента…,
ще минат пак дузина наши пролети.
Ще бъдем пак наивни и добри
и всъщност, ще приличаме на хората.
А простичка - за мене и за теб,
бе жътвата на цялото ни нямане.
Пораснахме до думата “любов”,
пораснахме до равно на смаляване. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up