1.04.2016 г., 20:07 ч.  

След дъжда... 

  Поезия » Друга
1360 1 20

Във дните ни -  все повече живот.

Във нощите ни - нищичко за даване.

Езикът ми - безмилостен циник,

изсъсква с препинателно старание.

И нищо, че оттук до есента…,

ще минат пак дузина наши пролети.

Ще бъдем пак наивни и добри

и всъщност, ще приличаме на хората.

А простичка - за мене и за теб,

бе жътвата на цялото ни нямане.

Пораснахме до думата “любов”,

пораснахме до равно на смаляване.

И тези керемидени мечти

не пускат многостишната ми обич

след теб да отлети, да се стопи,

и всяка болка да умре в зародиш.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??