1.04.2016 г., 20:07 ч.  

След дъжда... 

  Поезия » Друга
1489 1 20
Във дните ни - все повече живот.
Във нощите ни - нищичко за даване.
Езикът ми - безмилостен циник,
изсъсква с препинателно старание.
И нищо, че оттук до есента…,
ще минат пак дузина наши пролети.
Ще бъдем пак наивни и добри
и всъщност, ще приличаме на хората.
А простичка - за мене и за теб,
бе жътвата на цялото ни нямане.
Пораснахме до думата “любов”,
пораснахме до равно на смаляване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Предложения
: ??:??