Посвещаввам на всички поети
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах,
гризейки шампионската балада.
Обеззимях без сняг, обезсънях,
че бяло многоточие не влезе
в съня ми, и за миг се осъзнах,
втрещена от ужасната поезия...
И непривично цялата душа,
дали ще си стои неразпокъсана, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up