17.06.2023 г., 9:00 ч.
След един национален конкурс
Посвещаввам на всички поети
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах,
гризейки шампионската балада.
Обеззимях без сняг, обезсънях,
че бяло многоточие не влезе
в съня ми, и за миг се осъзнах,
втрещена от ужасната поезия...
И непривично цялата душа,
дали ще си стои неразпокъсана,
че мъдростта ми пречи да греша –
не дава да запомня толкоз мръсно
и неразбрано бръщолевене на луд.
Чрез него и животи, и куплети
мълчат, сред изказа умишлено надут.
Горкият сняг във края на полето
вали, учуден, че ще трябва тих,
със скоростта на бяло многоточие,
да заличи такъв бездарен стих,
разпръснат в миг по четири посоки...
И само питанка една – дръглива –
ще ми остане тягостно в главата –
с каква "поезия" безспир ще ни залива
щастливецът, спечелил грамотата!
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
14 място
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
В 1 стар коментар, виждам, се споменава нещо и за мен.
Е, ще изненадам много доста хора, но преди бая,бая години участвах в, мисля, 5 конкурсчета за поезия.
3 пъти от тях бях в тройката.
Даже съм забравил къде са и били.
От 1 участие за есе, имам 1 второ място.
Беше тематично, скромно, но е все пак нещо 🤣
Никога не бих го споменал това, но усещам иронията спрямо мен в онзи коментар.
С това приключвам тази тема!
ПП
Извинявай, Антоанета! -
Глас.
Още, като прочетох го мислех, но реших да изчакам до края и тогава, ако имам останал, да го дам тука, защото гласувах и за първия ти стих в предизвикателството, да не ставам много досаден 🤣
Всеки има правото да пише, както избере, но понякога читателят направо изпада в нокаут 🙃
Ще споделя нещо лично - точно подобни творби преди години ме подтикнаха да направя 1 експеримент - написах 3 стиха, мисля, без да влагам Абсолютно нито идея, нито смисъл в тях. Просто красиви изречения, думички и метафори, та даже и без рима...
Посрещнаха ги с такива овации, че бях изумен, та дори и анализи имаше, какво, аджеба, авторът казва с тях...
Без коментар!
Поздравявам те! -
Благодаря, Райне, за споделеното мнение.
Радвам се, SMooth, че си на моята страничка.
Хубав ден ви желая. -
За някои е мантра: неразбираемо = велико
Ама всеки с вкусовете си... до тук добре, стига само да не се наслагват тези вкусове като единица за сравнение.
Хареса ми написаното, определено -
Да...
Всеки вече е творец, изливат се всякакви творби, не само в поезията... Стойностното би трябвало да получава повече внимание и реакция от обществото, а бездарието да потъва в забрава... Но вече е в сила: "чукча не читател, чукча писател"...
За съжаление цялото ни общество страда от девалвация в образованието, в ценностите и в съзнанието... Оценяващите не са изключение от това...
-
Благодаря, Петя!
-
Успех, Тони.
-
Не нападам стойностната поезия, а тази без стойност.
Ако не си съгласна, че има такава ще ти пратя такъв стих. -
Много се радвам, че предизвиках това точно вдъхновение, Злати. Ако не беше предизвикателството, можеше да го пуснеш като свързано. Просто не съм наясно дали е в правилника.
А иначе съм възхитена и ти блатодаря! -
Право в десетката, Тони! Поздравления!
Една таквази грамота,
не струва пукната пара.
За каканижещи поети,
напудрени петли "напети",
е точно място отредено -
сред курника и на стобор,
пръв първенец в кокоши двор...
Успех, миличка! -
Тук е друго. Журито е от гласовете на потребителите, което не променя факта, че може да се злоупотреби.
Усмивка, за да светне в днешния много мрачен ден -
Е, усмихнахте се, това е добре!
Във връзка с текста, освен че пишат неразбираемо, много автори пишат еднообразно и скучно или помпозно и грандоманско, с притаената надежда, някой от агитката да ги похвали.
Ако отидем в сферата на фантазиите, представете си, че Мислителят спечели първо място в поетичен конкурс. Немислимо, нали?! Защото го няма подходящото жури. -
Хе-хе... не ме бъркайте с някого от литературната гмеж на България, Жоре. В тъпи конкурси не участвам.
-
Така е, но тези двамата автори - Надежда и Валери не пишат толкова лоши стихове
Благодаря, Георги! -
Журитата са пристрастни и са жертви на някакви "приятелства" и скрити връзки.
Давам пример, нищо лично, казвам го с усмивка. Ако председател на журито е г-н Тенев, на първо място ще е г -жа Надежда Ангелова. Ако е г-жа Йотова, на първо място ще е г-н Валери Станков. Всеки си пробутва фаворитите. Ако има някакво вълнуващо, оригинално и невероятно стихотворение, което се харесва много на публиката, то ще бъде игнорирано. -
Благодаря ти, Сенилга за оценката и превода.
Желая ти хубав ден. -
Суперово!
Поэтом можешь ты не быть,
но за диплом обязан смыслу,
в котором смысла вовсе нет,
но что-то есть, если не мыслить
перевод по, (извините) смыслу
Може и да не си поет
но за дипломата дължа смисъл,,
което няма никакъв смисъл
но има нещо, ако не мислите -
Българсият народ е много разединен и за да постигнем нещо като общност, твябва да не сме такива индивидуалисти. Тук, в Откровения никой автор не търпи на критика, по-скоро ще те набеди, но няма да промени нещо, дори очевидни правописни грешки.
Юри, разбира се, че не всички конкурси са нагласени и слава Богу. Радвам се на много чудесни наградени творби, но има и такива, които не заслужават. Когато прочетеш второто и третото наградено стихотворение, и ти въздействат много по-силно, те хваща яд на награденото. Това е било винаги и също не вярвам да се случва само в България.
Желая на всички вдъхновение! -
Благодаря ви, Иржи, Пепи, Иви и Юри.
Иржи, аз също съм водила такива разговори и ми се каза, че това е връх на поетическото майсторство. Допускам, че има някои читатели, които като видят струпване на изразни средства, мислят, че наистина е майсторство, че те не са наясно с поезията, затова за да не се изложат, пишат възхваляващи коментари. Не съм им в главите. Питала съм ги на лично - наистина ли ти харесва. А отговорът е - да, защото на мен ми липсва точно тази образност.
Пепи, тези "патриоти" във Фейсбук, които възхваляват българския език и писменост, как не си написаха имената с българската ни азбука. Пишат ги на латиница и за някои имена е даже смешно.
Иви, не знам дали е само българска черта, защото не познавам толкова добре друга националност. Съпругът ми беше китаист, но китайците са съвършено различни и аналог не може да се прави. А завистта и злобата е наистина неотменна черта на българите, аз лично, тук съм я изпитвала на гърба си , и то неколкократно. Ще продължа... -
Тони, наскоро участвах в един анонимен, национален конкурс. Какво да ти кажа, доволен съм! Успях без връзки и метафори да изкарам някой лев! Според мен има и истински конкурси. 😀😀😀
-
Постулат, Джаки: Най- добрите никога не печелят днес. Българи сме. Когато древните ни предци са виждали, че някой превъзхожда останалите по качества са го обесвали на първото дърво...За да е по- близо(?!) до Бог, както и да са го наричали. Национална черта ни е завистта. Но времето отсява зърното от плявата. Жалкото е, че трудно узряваме и нямаме усещането за общност след многото робства. А можехме да владеем света, защото сме воини! По- силна обаче е другата ни карма: да го владеем духовно.
Глас от мен и успех!👍 -
Сетих се за някакъв който ми пишеше на стената във фейса на латиница; помолих го да пише на кирилица, а той ми отговори "Не мога, така съм свикнал". Щом тук не сме стигнали до там, положението не е толкова зле! 🐒
-
Олекна ми! До сега се мислех и за по- проста и като най- възрастна - за изостана ла, щом не употребявам метафори...Само веднъж коментирах подобно произведение и изпаднах в много конфузно положение, като бях дала такива фантасмагории като тълкуване...Жената на "лични" ми разказа какво е искала да каже и от тогава прескачам такива, дори на приятели...Но ми казаха, че редакторите не уважавали обикновената поезия, просто тая с ребусите имали по- висока стойност!..А някога изчитам коментарите, дано ме подсетят за какво става дума, а там повече "чудесно", "прекрасно", "приятен уикенд" или емотикон....Сега ми стана радостно, че не съм само аз....А на теб, Тони, успех и адмирации за смелостта да поведеш "ротата"...
-
Скити, Вили, благодаря!
Това, което осъзнах, откакто съм в този сайт и чета много творби, не само поезия, а и проза, е да не приемам на доверие чуждо мнение, защото индивидуалната оценка е най-важна. -
-
Много точно си го казала, Тони!
Когато не разбирам стих, го подминавам и не осмислям възвишените коментари! В такива моменти си мисля, че съм недорасла и че съм далеко от това високо ниво... Сега разбирам, че има и други като мен, успокоих се
Поздрав и успех! -
Ирен, нито съм съдник на всички конкурси, нито на всички творби. Опазил ме Бог. Всеки си има индивидуален вкус.
Уважавам мнението ти, но в излишни спорове няма да влизам. -
Като се обърнем назад във времето, виждаме, че много творци в различни сфери - поезия, музика, живопис, са били недооценени от своите съвременници. Е... те не са печелили и конкурсиq мисля. Но изкуството се развива и често новаторите остават неразбрани във времето в което творят и живеят. Поради тази причина се старая, когато не разбирам нещо, да си призная, че може би аз не го разбирам на този етап, и да не го критикувам. По-различно е ако много добре го разбирам и съм убедена, че не струва.
-
Благодаря ти, Мини, за хубавия коментар и за подкрепата!
Вдъхновение ти желая от сърце! -
С глас ме разсмя, Пепи!
Геният си е гений! -
Невероятен и истински стих, Тони! Колко точно си го казала. Ако спечелиш конкурс, а стихът ти остане неразбран, за широката аудитория, какъв е смисълът. Или натруфиш стиха с рими от които трудно ти се обръща езика, какъв е смисълът и заслужава ли си, да се затормозяваш при прочита. Сега съм силно впечатлена, че изказаната истина от теб е облечена в такава стихотворна форма и че ми достави удоволствие! Давам глас и ти пожелавам успех!
-
Дружко си е дъждът с налъми по джама да почуква
докат вятърко с пегас се надгонва,
а дарен свише поет с гениален куплет
да възпява дръгливата луна как го унася
в мечтайности по тънкостройничка мома
и душевността му символически в сонет прелива
докат от юзчето първак отпива и от цигарата
подръпва струйки къдрав дим и пуфтейки
као комин на парен локмотив
каканиже стих след стих!
пп
не знам кое стихотворение кой конкурс е спечелило,
пиша си само под откровенческо давление и по личностното усмотрение
😊
пп2
Джаки, недей тъй, че ще помислят, че аз съм тоз поет и ще ме урочасат... де го тоз късмет!!! -
Благодаря ти за коментара и за изразеното мнение.
Каквото трябваше да казвам, вече го казах.
И можем да кажем, че трябва някой да изкрещи - Царят е гол!
Вдъхновение ти желая! -
Темата е на границата с гениалността.
Казано без ирония.
Толкова пъти съм го мислил това...
Метафората е, като солта в поезията - а всеки знае, какво става, когато или я няма, или е повече в една гозба...
А съм чел творби Само от метафори и натрюфани фрази, за които преводач си трябва. Не ме докосват някак си...
Но пък когато срешна подобен приом в проза, направо спирам да чета!
Но всеки пише, както му дойде.
Обаче там, където не можеш да намериш нито смисъл, нито идея, е логично да се попиташ дали изобщо и ги има...
Най е трудно да се хване черна котка в тъмна стая. Особено, когато я няма.
Конфуции.
Пожелавам ти успех.
Поздравявам те. -
Люси, писали сме едновременно, благодаря ти. Радвам се, че мислеш така!
-
Кате, Блу, усмихнахте ме. Това е моето мнение и съм отворена и за опоненти на него. Настоящето предизвикателство също се отнася до смисъла. Прекаленото натрупване на изразни средства затруднява възприятието. Ама има люде, които пишат да си се четат само те и да се удивляват колко добре са го казали. Дали и самите те знаят какво искат да кажат - силно се съмнявам...
-
Тони, право в десятката на темата! Гласувах с кеф!
-
Тони, хареса ми и се поуспокоих малко, защото често съм си мислила, че не съм съвсем наред, четейки поезия и неразбирайки какво е искал да каже авторът. Успех!
-
Понякога съм си мислела, че тези, които пишат неразбираемо ни се присмиват. Още по-голям смях пада когато ги хвалят или печелят награди.
-
Благодаря, Младен. Наистина не съм била нито жури, нито участничка в такъв конкурс. Но стихове не се пищат, за да се харесат на определено жури, нито на определена аудитория. Стихове се пишат, за да изрази поетът своята душевност. И трябва да е наясно, че ще го четат обикновени хора.
Когато чета някакъв стих и в четири реда се блъскат шест метафори, или други поетически прийоми, опитвайки се да разбера какво иска да ми каже някой, не мога да си го представя, защото виждам само думи, сглобени по неизвестен принцип... и се натоварвам и преставам да чета по-нататък.
Не ми е приятно да чета нещо, на което не виждам смисъла.
А за гласуването не се притеснявай, важното е участието.
Хубав ден! -
Много актуално стихотворение, Антоанета. Поздравявам те!
Много от тези конкурси са изначално опорочени от самото жури, което награждава своите хора до степен, че разпределението на наградите между тях също създава конфликтни ситуации. От друга страна и самите участници в конкурсите бълват поетична плява. Виждайки всичко това със собствените си очи, взех твърдо решение никога да не участвам в подобни конкурси, защото те са подигравка и унижение за перото на можещите да пишат поезия. Да участваш в такива конкурси е равнозначно с това да се оставиш да те залеят с кофа помия . Трябва да си помияр-мазохист.
П.П. Аз вече гласувах за един твой стих в конкурса и се оказа, че нямам още един глас, за да гласувам и за това твое стихотворение, но считай, че все едно съм гласувал мислено за него! -
Благодаря, Василена. С усмивка
-
"...с каква "поезия" безспир ще ни залива
щастливеца, спечелил грамотата!"
Глас за Поезията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Има хора, които обичат един вид стихове, а други - друг вид.
Стихът е написан по действителен случай и никой няма вариант да се припознае точно