След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите,
варакът по иконите се лющи.
Ръката, нецелуната на старите,
смирено проси късче хляб, насущний.
Бръшлян руши ги бавно с клонки мършави,
а в дворището гарванът пресит е.
И като сухи съчки злото кърши ви...
На себе си успейте да простите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up