След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите,
варакът по иконите се лющи.
Ръката, нецелуната на старите,
смирено проси късче хляб, насущний.
Бръшлян руши ги бавно с клонки мършави,
а в дворището гарванът пресит е.
И като сухи съчки злото кърши ви...
На себе си успейте да простите. ...