Patrizzia (Надежда Ангелова)
2288 18249
26 февр. 2023 г., 12:04  

След хиляди фалшиви разкаяния 

  Поэзия » Философская
309 9 8

След  хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.

Крещят в захлас безгрешни край олтарите,
варакът по иконите се лющи.
Ръката, нецелуната на старите,
смирено проси късче хляб, насущний.  

Бръшлян руши ги бавно с клонки мършави,
а  в дворището гарванът пресит е.
И като сухи съчки злото кърши ви...
На себе си успейте да простите.

Не искам много. Имане и нямане,
да си добър все пак си струва риска!
Сред храм, граден от хули и от камъни,
от вас стихът ми прошка днес поиска.

Простете ми, дори и непростимото!
И прошката безмълвна тя за вас е
Клисарят стар едва си помни името,
но помни Бог... Животът е прекрасен!

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви момичета!
  • Наминах и прочетох тоя стих прошкин.
    И послушах за Бога и за клисаря.
    Прошката е като светлина в нощите.
    Недадена прошка сърцето изгаря...
  • Благодаря, Тони! Пепс, замисли ме. И друг път съм го казвала. Реша ли, че даден човек няма място в живота ми - не прощавам. Научих се. Иначе прощаваш до безкрай, тормозиш се и става омагьосан кръг, от който няма измъкване. Има и непростими неща.
  • Искам прошка. Който може да я даде - да я даде. Който не може - негов проблем. Въпросът за искрената и евтината прошка стои винаги около нас. Поздравления Наде за стиха.
  • ПРОШКА
    И този път ще замълча,
    но не защото ти прощавам,
    нито, че не искам да простя.
    Не взимам прошка, нито давам.
    Когато очевидното говори,
    безсмислено е думи да редя.

    Кога минава болката?
    Когато мине в безразличие
    и тишината онемее, а думите,
    изпразнени от съдържание,
    си всичките приличат...
    17.03.2013
  • Благодаря ви, момичета! Прошката - предъвквана, подценявана, надценявана... А тя може да бъде само една - искрена.
  • Силен стих!
  • Стихът ти е много хубав и точен, Наде! Човек да може да прости, е толкова благородно и велико, но силно се съмнявам, че всеки го може. Дано да са повече простилите. Прегръщам те!
Предложения
: ??:??