Очите ми, тъмни два герана,
сълзят от болката в душата.
Ти там остави дълбока рана,
ах, как наивно вярва жената!
Вървя сред тръни по поляни
и стъпвам бодли остри боса,
макар до кръв, с нозе раздрани,
е нищо от туй, що вътре нося.
Вятър силен брули ми лицето,
заболява, следи резки остава.
Ех, лъжата, що брули сърцето,
многократно повече наранява. ...