18 мая 2007 г., 16:32

След лъжа , нека помълчим ...  

  Поэзия
657 0 7
Очите ми, тъмни два герана,
сълзят от болката в душата.
Ти там остави дълбока рана,
ах, как наивно вярва жената!
Вървя сред тръни по поляни
и стъпвам бодли остри боса,
макар до кръв, с нозе раздрани,
е нищо от туй, що вътре нося.
Вятър силен брули ми лицето,
заболява, следи резки остава.
Ех, лъжата, що брули сърцето,
многократно повече наранява. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Предложения
: ??:??