След любов

Nov 6, 2009, 12:27 AM

Poetry » Love

785 0 11

Пътуват мислите ми без посока и никъде не срещат бряг. Тъй празни са и безпредметни, че ми се вие свят. Пресъхнаха сълзите по лицето, безизразни очи, уста... И моля се - поне сърцето да оцелее в тази сивота. А то е живо, чувам звуци и ме залива светлина. Велико, мое чувство! Спасена съм! Не съм сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

След любов

Want to read more?

Random works