kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
6 нояб. 2009 г., 00:27

След любов 

  Поэзия » Любовная
768 0 11
Пътуват мислите ми без посока и никъде не срещат бряг. Тъй празни са и безпредметни, че ми се вие свят.         Пресъхнаха сълзите по лицето, безизразни очи, уста...   И моля се - поне сърцето да оцелее в тази сивота.       А то е живо, чувам звуци и ме залива светлина.   Велико, мое чувство!   Спасена съм! Не съм сама!

© Мариана Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??