Когато погледът ти празен

за пореден път във нищото се вгледа,

  кажи, не виждаш ли отново мене там?

Когато всички за любов и страст говорят,

признай, че в мислите спомени

единствено за мен изплуват.

Когато щастие за малко душата ти огрее,

не искаш ли и аз да съм до теб,

за да почувстваш, че е пълно то?

Знам, всичко в теб се къса

и отново със надежда гледа,

щом в мен се припознаеш.

Сигурна съм, че още на ум си преповтаряш

думите, с които се опитваш да забравиш...

Но знай, че болката от теб е по-голяма,

и с всеки изминал ден ще тласка душата ти... в ада!

Съжалявам, сега намирам смелост да говоря,

сега намерих сили и знам за какво да се боря.

Свободна съм, без теб ми е добре

и ще си върна всичко, което ти от другите отне.

И не разбираш, нали ?

Не знаеш как, дори кога, кой кого нарани.

Мислиш себе си за най-добрия,

за онзи, който даде всичко,

само за да съм щастлива.

Не осъзнаваш че аз бях тази -

истинската влюбена.

А ти, лицемерът с толкова много фалшиви лица,

сега разбра, че без мен си нищо във света!

Знам... боли отвътре всичко, което ти оставих

и мразиш до полуда факта, че живееш

с любовта безпътна, която аз от теб отблъснах.

Проклинаш ме, и още във съня си чувам,

как от болка душата ти крещи,

а мразиш ме, защото знаеш,

че за всичко мъртво си виновен ти.

Не смееш да ме гледаш във очите

и само мънкаш как за тебе нищичко не е било.

Мен ли, по дяволите, отново лъжеш или себе си?

Но снощи по улиците пусти

отново твоята душа се скита

и сама призна, че тройно

на омразата си ме обичаш.