Когато погледът ти празен
за пореден път във нищото се вгледа,
кажи, не виждаш ли отново мене там?
Когато всички за любов и страст говорят,
признай, че в мислите спомени
единствено за мен изплуват.
Когато щастие за малко душата ти огрее,
не искаш ли и аз да съм до теб,
за да почувстваш, че е пълно то?
Знам, всичко в теб се къса
и отново със надежда гледа,
щом в мен се припознаеш.
Сигурна съм, че още на ум си преповтаряш
думите, с които се опитваш да забравиш...
Но знай, че болката от теб е по-голяма,
и с всеки изминал ден ще тласка душата ти... в ада!
Съжалявам, сега намирам смелост да говоря,
сега намерих сили и знам за какво да се боря.
Свободна съм, без теб ми е добре
и ще си върна всичко, което ти от другите отне.
И не разбираш, нали ?
Не знаеш как, дори кога, кой кого нарани.
Мислиш себе си за най-добрия,
за онзи, който даде всичко,
само за да съм щастлива.
Не осъзнаваш че аз бях тази -
истинската влюбена.
А ти, лицемерът с толкова много фалшиви лица,
сега разбра, че без мен си нищо във света!
Знам... боли отвътре всичко, което ти оставих
и мразиш до полуда факта, че живееш
с любовта безпътна, която аз от теб отблъснах.
Проклинаш ме, и още във съня си чувам,
как от болка душата ти крещи,
а мразиш ме, защото знаеш,
че за всичко мъртво си виновен ти.
Не смееш да ме гледаш във очите
и само мънкаш как за тебе нищичко не е било.
Мен ли, по дяволите, отново лъжеш или себе си?
Но снощи по улиците пусти
отново твоята душа се скита
и сама призна, че тройно
на омразата си ме обичаш.
© Христина Леонска Todos los derechos reservados