След минута

Aug 16, 2006, 7:30 AM

Poetry

858 0 1

След минута
С колко тъжни очи ми каза -
върви си,
сякаш свят се в тях разруши.
Но ти ми повтори - Иди си
и на стола пред мене се сви.
Аз кимнах все тъй с лице
вкаменено;
пак докоснах твойте страни,
и от днес ми бе забранено
да се ровя в твойте коси.
И тръгнах ей тъй без посока ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

След минута

Want to read more?

Random works