След минута

16.08.2006 г., 7:30 ч.

Поезия

857 0 1

След минута
С колко тъжни очи ми каза -
върви си,
сякаш свят се в тях разруши.
Но ти ми повтори - Иди си
и на стола пред мене се сви.
Аз кимнах все тъй с лице
вкаменено;
пак докоснах твойте страни,
и от днес ми бе забранено
да се ровя в твойте коси.
И тръгнах ей тъй без посока ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

След минута

Искате да прочетете повече?

Предложения