След петдесет
Преминал си отдавна петдесет...
без грижи и дребнавости скучни.
В кухнята поднасяш си чаша кафе
в компания на гълъби шумни и будни.
Не гониш някакви тролейбуси,
не бързаш през тълпи многогласни,
загърбил си и приятелства трудни
без притеснения и други подгласни.
Не искаш, да си с модата в крак...
На тез години кому ли е нужно.
Само заради възклицания с "Ох! или Ах!",
трябва ли, да си нечие чучело чуждо.
Какво, че не си с фигура по калъп...
с бедра в дължини и изляти.
В косите ти навалял е кичури сняг,
а в ставите скърцат звуци познати.
С настроението си… на свойто ниво.
Даже с прозявките внезапни по обед.
Да идва всичко, както и каквото дошло...
защото идва с причина и повод.
Имаш достатъчно и време, и дух,
но колко остава ти… за живот…
очите се взират през облачен пух,
а в гърдите пулсира все още онази,
чиста любов.
© Валя Сотирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво написано!
-
Летиме през дните с баланса на дух и душа! Остаряваме, няма как... неусетно, но с любов зареждаме нашите тела! Благодаря, Катя!
-
Остаряването е интересна метаморфоза. Тялото се променя, а душата е все така жива.
Хубаво стихотворение. -
И както повелява мъдростта, всичко идва с възрастта! Или, май беше обратното! Благодаря ви, Скитница, Петя и Петър! Има ли я чистата любов, има живот, има и благослов!
-
Хареса ми, възрастта е само за календара. А дали скърцащите стави са нежна музика за ухото или болезнена гримаса за лицето, няма значение, Нали когато усещаш болка значи, че си жив...и '' пулсира все още онази , чиста любов ''
-
Към 40-те пак се чуват разни звуци от ставите. 🙂 Хареса ми.
-
Така е! Независимо от възрастта, сърцето живее за любов и не спира да я търси!
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
