Вдишвам нощта.
Асфалтът напоен е като гъба
със ароматна пролетна вода
и острота на изгорял бензин.
И мирисът на мократа трева
промъква се във топлата ми стая
като единствен гостенин среднощен,
най-истински от всички.
Търся нощта,
и небето се превръща в струйка дим във вятъра -
индигово и покрито с отблясъци от Млечния път,
единствен ориентир за някой далечен моряк, ...