limeruna (Йоана)
565 3355
Jul 18, 2019, 2:53 PM

След сивкавия огън 

  Poetry
593 5 3

След сивкавия огън

 

За всичката ми болка ще си плащаш, 

дори и някога да бъда твоя. 
Забравям те под дни безумно прашни 
все повече и няма все виновни. 

 

Понякога си мислех, че ме искаш 
в моряшките отбрани свои бягства 
и просто имаш нужда да поскиташ, 
но все излишна бях и все „богатство“. 

 

От острова си викам към небето, 
но то преследва смисъл по-удачен 
и пази тъжни мисли и превзети, 
разлива път за важните задачи. 

 

А златото ми вече натежава, 
земята ще го вземе със скръбта ми. 
Духът ще излети - питейна лава, 
и после ще застине в нова тайна. 

 

От болката ми няма да се скриеш, 
защото тя и твоя е отдавна. 

Брегът ни без звездите е излишен

и нямат двама бъдеще поравно.

 

Все повече те губя, бледа, болна, 
при нежните треви на планината. 
Оглеждаш променената околност, 
и ровиш за съкровище в земята. 

 

Но то сънува някъде дълбоко 
надеждата за слънчевото цвете. 
Вземи в очи от сивкавия огън, 

и с вяра засади света заветен. 

 

Да бягаме от тези океани -

сълзите ни копнеят да потичат. 

След време ще са розови отрано 

в усмивката на облаци различни. 

 

За всичката ти болка ще си плащам, 

дори когато тя е също моя. 

Забравям се под дни безумно прашни. 

Но виждам те... и моля да се молиш.

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поезията ти е разкош Йоана!
    Харесах много!
  • https://bg.wikipedia.org/wiki/Лава#/media/Файл:Pāhoehoe_Lava_flow.JPG
  • Вниманието ми бе привлечено от заглавието - "След сивкавия огън". След внимателен прочит разбрах, че то е извлечено от самия текст:

    "Вземи в очи от сивкавия огън,
    и с вяра засади света заветен.",

    но истинското обяснение идва от:

    "Духът ще излети - питейна лава,
    и после ще застине в нова тайна",

    защото цветът на изстиналата лава е сивкав.
    Вълнуващо стихотворение /в класически стих/ за една голяма и привидно невъзможна любов, в която и двете страни изпитват чувство за вина и са готови да платят високата цена за нея /видно от първия и от последния куплет/. Бих нарекъл всички куплети бисерни, но ще си позволя да цитирам онзи от тях, който играе ролята на център на тежестта на творбата:

    "Все повече те губя, бледа, болна,
    при нежните треви на планината.
    Оглеждаш променената околност,
    и ровиш за съкровище в земята."

    Красиво и неподражаемо пишеш, Йоана!
Random works
: ??:??