Едно момче боядисано в сажди
лежи заобградено
от острата сянка на миналия покрай
тревата каменен къс,
който морските вълни отнасят.
И после разтапят ръцете,
махащи за сбогом на вятъра.
Самотници, знанието е непрестанно,
винаги огледално на човешките представи,
питащи, уриниращи,
давещи опашати и безръки на площада -
самотен давещ се великан ...