той...:

След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?

След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?

Платила ли си мъката с безплътната цена?

За миг, готова ли си да плащаш с вечността?

Готова ли си в същите окови, нозете си, ръцете си, да побереш?

Надеждата от гроба да изровиш, и нов ковчег да ѝ ковеш?

Неизживени чувства, желаеш ли да разбереш?

Неизживяна обич да изкопаеш, за да погребеш?

Ти търсиш, гледаш, в очите ми да се намериш, но те няма.

Ти мислиш, чакаш, луташ се, във примка, във измама.

А аз си търся пристан за утеха, съдбата си опразнена да прибера.

А пристан няма – ти само си пътека – по бездушна и от моята душа.

Къде изгубих образа ти илюзорен, изпълнен с толкова лъжа?

Докато губих те, не те намирах, ти беше цяла - съвършеността.

Поисках те, приприпка заслепена, дори не се замисли за това.

И аз видях те страшно променена, къде изчезна цялата ти красота?

Сега те искам и те имам и е лесно, съня в реалност в миг се претвори.

Защо си ми такава? Та ти си безполезна. Тъй лесно в ръцете ми се приюти.

Но аз приют не съм, аз съм изгубен – ти нямаш никаква вина.

Ти никоя си в моя делник, а само кратък празник на нощта.

Аз мислих те, принцеса си, кралица! И виждах те през хиляди очи.

Но моите сега отварям, аз искал съм те в невъзможните мечти.

Възможното направи те различна, направи те достъпна, направи те това,

Което изживял съм, към което съм претръпнал, в което има само самота.

Аз от тебе всичко взел съм, и май страхувам се без теб ще продължа

А в стари куфари те търся, под перваза, на мойта мъжка неразбрана суета

Но знай, за да е всичко тука пито и платено,

За да не бъркам вече в твоята душа.

Вземи си утрото, тъй съвършено!

Ти мойто вчера си, затворена, затръшната врата!

Но позволи ми рядко да се връщам, да виждам образа си в твоите очи.

Туй тъй нужно ми е, аз така съм силен, огледан в изкривените мечти

Да виждам как вечно моя си, след пет лета, след още сто,

Да вдишвам твоята готовност и да я издишвам на кълбо.

Сега ще трябва да потеглиш към безкрая на твоята безкрайна самота

Това е скъпа, твойто наказание, наказвам те, със вечна свобода!