той...:
След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?
След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?
Платила ли си мъката с безплътната цена?
За миг, готова ли си да плащаш с вечността?
Готова ли си в същите окови, нозете си, ръцете си, да побереш?
Надеждата от гроба да изровиш, и нов ковчег да ѝ ковеш?
Неизживени чувства, желаеш ли да разбереш?
Неизживяна обич да изкопаеш, за да погребеш?
Ти търсиш, гледаш, в очите ми да се намериш, но те няма.
Ти мислиш, чакаш, луташ се, във примка, във измама.
А аз си търся пристан за утеха, съдбата си опразнена да прибера. ...