Все някога ще се забравят

и като пушек ще отлетят към небето -

първия родилен вик, първата крачка на детето.

Дядо Мраз, класната стая, стария чин,

първата целувка и цигарен дим.

Казармата дълга и пак   на  урок,

но със семестър вместо срок.

И работа пак…

Дом, потомство - Божия Знак!

Делника сменяме с делник с древна мечта -

времето с нас да завържем…

и младостта.

Не успяваме, сивеят косите и дрехите тесни…

Успехите чужди стават наглед все по-лесни.

Защо ли в тях се взираме и кога ще спрем.

Навярно след утре - като умрем,

и от нас остане само…

Надежда.

Пулсираща в кръвта

на  нашите деца…

И сладкия  спомен за Мама!