Все някога ще се забравят
и като пушек ще отлетят към небето -
първия родилен вик, първата крачка на детето.
Дядо Мраз, класната стая, стария чин,
първата целувка и цигарен дим.
Казармата дълга и пак на урок,
но със семестър вместо срок.
И работа пак…
Дом, потомство - Божия Знак!
Делника сменяме с делник с древна мечта -
времето с нас да завържем…
и младостта.
Не успяваме, сивеят косите и дрехите тесни…
Успехите чужди стават наглед все по-лесни.
Защо ли в тях се взираме и кога ще спрем.
Навярно след утре - като умрем,
и от нас остане само…
Надежда.
Пулсираща в кръвта
на нашите деца…
И сладкия спомен за Мама!
© Иван Иванов Всички права запазени