kalin4e` (Калина Асенова)
7 14
Dec 27, 2008, 10:59 PM

След всичко 

  Poetry » Love
732 0 2
Черно, мрачно е небето,
стон зловещ, сълзи горчиви -
така тъгува и сърцето,
две души - посърнали, унили.
Тъга душата обладава
и ставаш глух и сляп, и ням,
надеждата полека отлетява,
тогава ти е трудно - знам.
Секундата превръща се във час
и нямаш повече сълзи да плачеш,
пак гледаш снимката в захлас
и само спомена след тебе влачиш...

© Калина Асенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • тъжен, но хубав стих!
  • Точно това е най-тъжното - можем да носим само спомените си... Без дори да си помисилм да върнем времето. Поздрави!
Random works
: ??:??