27.12.2008 г., 22:59 ч.

След всичко 

  Поезия » Любовна
678 0 2
Черно, мрачно е небето,
стон зловещ, сълзи горчиви -
така тъгува и сърцето,
две души - посърнали, унили.
Тъга душата обладава
и ставаш глух и сляп, и ням,
надеждата полека отлетява,
тогава ти е трудно - знам.
Секундата превръща се във час
и нямаш повече сълзи да плачеш,
пак гледаш снимката в захлас
и само спомена след тебе влачиш...

© Калина Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тъжен, но хубав стих!
  • Точно това е най-тъжното - можем да носим само спомените си... Без дори да си помисилм да върнем времето. Поздрави!
Предложения
: ??:??