И пак се сля залезът с морето,
удави слънцето лъчите си с тъга
и с нежна ласка вълната ги понесе
към изстиналия пясък на брега.
Прибра рибарят улова последен
и прокъсаните стари мрежи,
изморен от отрудения ден пореден,
белязан с неизпълнени копнежи.
Над пустото пристанище след залез
прокрадват се огнени звезди
и клатят се яхтите под лунен навес
самотни, закотвени със дни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up