И пак се сля залезът с морето,
удави слънцето лъчите си с тъга
и с нежна ласка вълната ги понесе
към изстиналия пясък на брега.
Прибра рибарят улова последен
и прокъсаните стари мрежи,
изморен от отрудения ден пореден,
белязан с неизпълнени копнежи.
Над пустото пристанище след залез
прокрадват се огнени звезди
и клатят се яхтите под лунен навес
самотни, закотвени със дни. ...