Sep 3, 2009, 12:13 PM

Следа 

  Poetry » Phylosophy
563 0 7
СЛЕДА
Дочувам горестния плач на времето,
заключено в стрелките и махалото,
от безизходност как отмерва себе си,
за да намери на духа си тялото.
Препъвам се във гравитацията,
планетността на случки и събития открила.
Лице в лице и в схватка с провокацията,
че тук съм още, още - че съм жива.
Надеждата ми беше сладък дъжд, негà
за дните ми под сянката на камъка.
Луна им бе енигматичната тъга, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??