ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
3.09.2009 г., 12:13 ч.

Следа 

  Поезия » Философска
519 0 7

                                                       СЛЕДА

 

Дочувам  горестния плач на времето,

заключено в стрелките и махалото,

от безизходност как отмерва себе си,

за да намери на духа си тялото.

Препъвам се във гравитацията,

планетността на случки и събития открила.

Лице в лице и в схватка с провокацията,

че тук съм още, още - че съм жива.

Надеждата ми беше сладък дъжд, негà

за дните ми под сянката на камъка.

Луна им бе енигматичната  тъга,

усмивката - на слънцето им замъка.

А  мъртвите... А мъртвите оплаках

и бяла беше траурната дреха.

Но потъмня от саждите на  Влака,

които красотата ù отнеха.

По гарите раздадох обредните хлябове,

наречени за зверове и птици,

възпряла като подивели впрягове

измислени човечета в зениците.

Едничка мисия сега ми е следата.

Примамва ме и ме зове

като стъписваща стихия.

Сред корени и върхове

между небето и земята  все се вие...

 

 

 

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??