Следа
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце.
Песента жално притваря слова,
още миг и небето ще падне.
Над заслони изгрява в една синева,
по-далечна от птичето пладне.
В бяла риза, с перчем непокорен,
с ален пояс, под ясна звезда
песента ражда до живия корен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up