30 ago 2009, 14:32

Следа 

  Poesía » Otra
595 0 17
Следа
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце.
Песента жално притваря слова,
още миг и небето ще падне.
Над заслони изгрява в една синева,
по-далечна от птичето пладне.
В бяла риза, с перчем непокорен,
с ален пояс, под ясна звезда
песента ражда до живия корен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??