May 23, 2019, 3:38 PM

Следата на живота 

  Poetry » Phylosophy
1677 2 0
Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките,
посоката чертае се непроменена все така.
Ще я надуша без следа дори оставена,
и ще усетя аромта твой на нежността.
Следи от мокри сълзи и усмивки алени,
чертаят пътя ти напред.
При теб ме водят страстите разпалени,
на бара сме пред чашите уиски с лед. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??