23.05.2019 г., 15:38 ч.

Следата на живота 

  Поезия » Философска
1641 2 0
Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките,
посоката чертае се непроменена все така.
Ще я надуша без следа дори оставена,
и ще усетя аромта твой на нежността.
Следи от мокри сълзи и усмивки алени,
чертаят пътя ти напред.
При теб ме водят страстите разпалени,
на бара сме пред чашите уиски с лед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Предложения
: ??:??