bela (Павлина Ненова)
39 147
May 31, 2008, 1:12 PM

Следи 

  Poetry
708 0 11
 

Полетяха запушалките изгнили

и любовта изтече като вино,

като кръвта на ранено животно -

само и неизлечимо болно.

Чашата с отрова до дъно изпили

на заглъхващите звуци от латино...

ръцете си ще пуснем неохотно

и те ще трепнат може би неволно.

 

Часовникът е спрял и времето

отказва да ни отърве  

от това неловко положение -

два призрака без минало.

А бъдещето ни е бремето,

което ще ни донесе

измамливото опрощение

на едно сърце изстинало.

 

Да се движат ще зовем телата,

горящи в пламъка на този миг.

И нишката, която ни е свързвала

изгаря, за да ни освободи.

Очите - гробници - прозорец на душата,

стаили в тях един последен вик

от нощите, когато съм замръзвала

на пода в кървави следи.   

© Павлина Ненова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??