bela (Павлина Ненова)
39 147
31.05.2008 г., 13:12 ч.

Следи 

  Поезия
709 0 11
 

Полетяха запушалките изгнили

и любовта изтече като вино,

като кръвта на ранено животно -

само и неизлечимо болно.

Чашата с отрова до дъно изпили

на заглъхващите звуци от латино...

ръцете си ще пуснем неохотно

и те ще трепнат може би неволно.

 

Часовникът е спрял и времето

отказва да ни отърве  

от това неловко положение -

два призрака без минало.

А бъдещето ни е бремето,

което ще ни донесе

измамливото опрощение

на едно сърце изстинало.

 

Да се движат ще зовем телата,

горящи в пламъка на този миг.

И нишката, която ни е свързвала

изгаря, за да ни освободи.

Очите - гробници - прозорец на душата,

стаили в тях един последен вик

от нощите, когато съм замръзвала

на пода в кървави следи.   

© Павлина Ненова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??