На Иван Ненов

Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени, 
от слънцето издигнало мъдростта, 

помогнало й в тягостни моменти,
нашепнало й че я има радостта,
че вярата на измъчените поети, 
е лъч на изпепеляваща звезда.

За онези, над които завист надделява, 
за онези, над които злото кръжи, 
и стиска в ръце тяхната поквара
и смее се на гнусните им лъжи.

Следите ви ще горят неопетнени
отвели ви при смирената скала,
където мислите летят извисени,
към слънцето с пулсиращи крила.