Марколей
37 results
На Мария
Ако можех до себе си да те притисна,
да те заключа между своите ръце,
като утро в косите ти да се плисна,
милвайки с трепет сънено лице. ...
Ако можех до себе си да те притисна,
да те заключа между своите ръце,
като утро в косите ти да се плисна,
милвайки с трепет сънено лице. ...
350
273
3
924
Ех, понякога тръгвам внезапно
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни ...
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни ...
386
Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...
345
Чувствени са словата в ранения,
възпяти от нещастното сърце,
което в свои необятни мъчения,
смачква засятото от Бога зрънце.
В шепите потънали са сълзи ...
възпяти от нещастното сърце,
което в свои необятни мъчения,
смачква засятото от Бога зрънце.
В шепите потънали са сълзи ...
413
През квадратните нишки на моето перде,
над покриви с димящи комини,
в януарското утро минзухар расте
и осветява бузите му сини.
Разтопен сняг сипе на зимното сърце, ...
над покриви с димящи комини,
в януарското утро минзухар расте
и осветява бузите му сини.
Разтопен сняг сипе на зимното сърце, ...
436
Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...
449
В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...
485
Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...
273
От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято,
прохожда достойния живот.
За една борба извисена ...
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято,
прохожда достойния живот.
За една борба извисена ...
272
Не знам дали, някога ще дойдеш
да почукаш на моята врата,
от болката дали ще се трогнеш
с нож пронизала младостта.
И разтворила огромна бездна, ...
да почукаш на моята врата,
от болката дали ще се трогнеш
с нож пронизала младостта.
И разтворила огромна бездна, ...
257
Гръмовният глас на селската камбана,
разглася своите тъжни празненства
и разтърсва замрялата поляна,
сред която е живяла младостта.
И всеки нейн удар за смърт известява, ...
разглася своите тъжни празненства
и разтърсва замрялата поляна,
сред която е живяла младостта.
И всеки нейн удар за смърт известява, ...
269
На майка ми
Аз като изгрев, погълнах тъмнината
и нейната тирания изпепелих,
разкъсах с лъчи на злото стената
и своята сила, всемогъща разкрих. ...
Аз като изгрев, погълнах тъмнината
и нейната тирания изпепелих,
разкъсах с лъчи на злото стената
и своята сила, всемогъща разкрих. ...
264
Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи,
зад завеси от разплискани бои.
На сълзи изплакани, тъй напразно ...
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи,
зад завеси от разплискани бои.
На сълзи изплакани, тъй напразно ...
332
На Иван Ненов
Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени,
от слънцето издигнало мъдростта, ...
Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени,
от слънцето издигнало мъдростта, ...
236
Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...
261
О, призраци на неугаснали терзания,
на мисли изплували сред гибелта,
извиращи отново тежки ридания
и сънища уплашили нощта.
Вие идвате в покоя от изпитания, ...
на мисли изплували сред гибелта,
извиращи отново тежки ридания
и сънища уплашили нощта.
Вие идвате в покоя от изпитания, ...
618
7
О, белязан плод над бездната злокобна,
ти виждаш ли отровата на тоя свят,
водопад на завист и ласка лъжовна,
блестят като лъч в душевния му ад.
И него нищо не може да прогони, ...
ти виждаш ли отровата на тоя свят,
водопад на завист и ласка лъжовна,
блестят като лъч в душевния му ад.
И него нищо не може да прогони, ...
309
Празен лист, приличащ на стъкло
изпукващо от силния натиск,
написан стих под моето тегло,
събрал цялата ваша завист.
Моята кръв, пише всякое писмо ...
изпукващо от силния натиск,
написан стих под моето тегло,
събрал цялата ваша завист.
Моята кръв, пише всякое писмо ...
537
Над мен умората разтворила е криле-
млад съм зная, но бъдещето къде е,
защо така животът в сън се пилее-
щом се събудя слънцето над мене тлее.
Над мен тежат, усмивки, спомени и ти ...
млад съм зная, но бъдещето къде е,
защо така животът в сън се пилее-
щом се събудя слънцето над мене тлее.
Над мен тежат, усмивки, спомени и ти ...
506
Щастлив съм - мога слънцето да видя,
да усещам още мириса на пролетта,
да живея под небесната светиня,
заслепила ме със съвършена красота.
Щастлив съм - в себе си не тая омраза, ...
да усещам още мириса на пролетта,
да живея под небесната светиня,
заслепила ме със съвършена красота.
Щастлив съм - в себе си не тая омраза, ...
390
1
Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня, ...
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня, ...
457
Мълчи покоят сред кървавата пепел,
която се разпръсва винаги от смъртта,
която ме превърна в плачещ свидетел -
на неживялото сърце в младостта.
Мълчи небето, разнищено от злоба ...
която се разпръсва винаги от смъртта,
която ме превърна в плачещ свидетел -
на неживялото сърце в младостта.
Мълчи небето, разнищено от злоба ...
792
1
Сетни дихания на старчески мъки -
плуват в гърди на преломна съдба -
сетно изплакани ледени сълзѝ,
ромолят с дъждове над вечността.
Шепне краят в живота, че няма ...
плуват в гърди на преломна съдба -
сетно изплакани ледени сълзѝ,
ромолят с дъждове над вечността.
Шепне краят в живота, че няма ...
339
Устремен вървях по есенните пътеки,
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...
428
Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...
732
5
Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...
1070
1
1
Отведи ме
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...
289
По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината, ...
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината, ...
316
1
Аз съм слънце по водите,
сълза съм за морните очи -
вие ранените отпийте
от нейния извор призори.
Аз съм в мислите унили ...
сълза съм за морните очи -
вие ранените отпийте
от нейния извор призори.
Аз съм в мислите унили ...
328
1
Ако някога се върна назад във дните
на миналото, което ме изпепели
ще видя себе си покрит със сълзите,
когато животът ни двама раздели.
И ако избърша, в онзи миг сълзите ...
на миналото, което ме изпепели
ще видя себе си покрит със сълзите,
когато животът ни двама раздели.
И ако избърша, в онзи миг сълзите ...
749
1
2
Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем,
да бъдем смях в лицемерната уста.
Когато двама си тръгнем от живота ...
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем,
да бъдем смях в лицемерната уста.
Когато двама си тръгнем от живота ...
387
3
Не ще изтлеят есенните шуми,
не ще угасне лъча, на моята дъга
щом бродя по-съдбовните бордюри,
в търсене на свещенна доброта.
Не ще угасне споменът в забрава, ...
не ще угасне лъча, на моята дъга
щом бродя по-съдбовните бордюри,
в търсене на свещенна доброта.
Не ще угасне споменът в забрава, ...
464
6
Нощта си отиде както и всички кошмари,
но много образи в ума запечати тя,
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.
На разсъмване аз искам, при теб да отида ...
но много образи в ума запечати тя,
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.
На разсъмване аз искам, при теб да отида ...
347
Моят дом
Моят дом е ръждива, клетка студена
в която съм затворен да живея сам,
по-рождение нося душа наранена
и парчета спомени, от живот умрял. ...
Моят дом е ръждива, клетка студена
в която съм затворен да живея сам,
по-рождение нося душа наранена
и парчета спомени, от живот умрял. ...
372
2
Като сенки минавате покрай мен
забързани, хладни и отчуждени
и оставяте пак миналия ден,
да тежи на очите ми разкървени.
Цялото бреме възлагате на мен, ...
забързани, хладни и отчуждени
и оставяте пак миналия ден,
да тежи на очите ми разкървени.
Цялото бреме възлагате на мен, ...
363
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
