Dec 20, 2008, 4:04 PM

Следите на вятъра 

  Poetry » Phylosophy
2275 0 24

На вятъра в следите те съзрях,

усмихваше се с грейнали очи

и в този миг за първи път разбрах,

че сбъднати са твоите мечти.

 

Тъгата като гълъб отлетя

и радостно сърцето ми заби,

а вятърът покоя в мен видя

и нежно ми прошепна: ”Победи”.

 

Душата запечата твоя лик,

преливащ от хармония с любов

и взе във дланите си този миг,

изричайки съдбовен благослов.

 

Притихна вятърът и заваля,

а аз приседнах в скута на нощта,

нестихващата болка отшумя,

като въздишка, раждаща деня.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??