На вятъра в следите те съзрях,
усмихваше се с грейнали очи
и в този миг за първи път разбрах,
че сбъднати са твоите мечти.
Тъгата като гълъб отлетя
и радостно сърцето ми заби,
а вятърът покоя в мен видя
и нежно ми прошепна: ”Победи”.
Душата запечата твоя лик,
преливащ от хармония с любов
и взе във дланите си този миг,
изричайки съдбовен благослов.
Притихна вятърът и заваля,
а аз приседнах в скута на нощта,
нестихващата болка отшумя,
като въздишка, раждаща деня.
© Наташа Басарова All rights reserved.