Regina_Hierro (Василена)
60 25
Aug 9, 2007, 3:13 PM

СЛЕДНОЩНО 

  Poetry
1365 0 18
СЛЕДНОЩНО

Сутринта си завива цигара
от изсъхнали нощни облаци
и я пали с въздишка от слънцето.
Другите го наричат изгрев.
Пак ли питаш защо съм умислена?
Цяла нощ се продавах на пътя –
на тревата, луната, на птиците,
а в замяна получих вятър.
Не, не съм се продала евтино.
Не ми стига звънът на монети.
Искам щастие – необмислено,
една лудост, която да свети.
А сега си отивам по пътя.
Скоро пак имам среща с утрото –
ще ловим закъснели звезди
и отново следнощно ще пушим.

31.07.2007 г.

© Василена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??