9 авг. 2007 г., 15:13

СЛЕДНОЩНО 

  Поэзия
1364 0 18
СЛЕДНОЩНО

Сутринта си завива цигара
от изсъхнали нощни облаци
и я пали с въздишка от слънцето.
Другите го наричат изгрев.
Пак ли питаш защо съм умислена?
Цяла нощ се продавах на пътя –
на тревата, луната, на птиците,
а в замяна получих вятър.
Не, не съм се продала евтино.
Не ми стига звънът на монети.
Искам щастие – необмислено,
една лудост, която да свети.
А сега си отивам по пътя.
Скоро пак имам среща с утрото –
ще ловим закъснели звезди
и отново следнощно ще пушим.

31.07.2007 г.

© Василена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??