С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . .
Към себе си ръце протягам,
към спомена – далечно ехо,
блъскащо се във скали от мрамор и сърце – изстинало и вечно. . .
Разкъса се плътта в стремежа си към висините,
където, знам, че има кой да ме посрещне
- орлите, мой Слепецо, твоите очи жадуват
и ето, те ще бъдат моя дар за тях, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up