Das_verlorene_Kind
16 results
Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...
  756 
С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...
  655 
Непреходни, вечни остават,
валят
сълзите човечни,
във мрака не мрат.
Ковани, железни - ...
  877 
Заплакала есен
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми, ...
  962 
Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите, ...
  685 
Отминала песен
за отминали дни,
за странните хора,
дето нявга били...
Отминали думи ...
  677 
Кошмари винаги ще има
- не ме оставят да звездея във нощта,
а тя - нощта - и денем ме попива,
какво от туй, че дишах любовта.
Не се оплаквам, само за раздяла ...
  724 
Как при мене долетяхте,
че не ще остана сред лъжи,
без покана предвещахте
да се наситя на самотни дни.
Черни пеперуди по стъклата ...
  713 
Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див ...
  1920 
Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...
  1062 
Не можа да ме преглътнеш -
мен, която те обичах от сърце.
Не можа да ме отскубнеш
от съдбата ми със нечий друг.
Що ти бях за толкоз време? ...
  1053 
Икона
В свещения ти образ вярвам,
откъсваш се от мене на смоли;
как искам да те дишам, да те радвам,
а вместо слънце - сенки падат, и боли... ...
  635 
За Него (а може би и мен)
Колосален, единствен,
превъзходен, красив...
Всичко даваш, не мислиш,
после бавно гасиш... ...
  1033 
Начало и край
И с гняв не мога
и с болка - не...
валиш във мене
и топлиш ме... ...
  998 
Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
  1046 
Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът ...
  759 
Random works
: ??:??