Словото като спасение

Apr 26, 2018, 9:09 PM

Poetry » Odys and poems

738 0 0

Думата вечно жадуваща
трепетно седи, тъй
спокойно звучи.

Като звезда блести,
повтаря горчиво-
"ти ме създаде точно ти".

Философа с наострени уши
тъй гордо стой и следи,
над създанието наше вечно бди.

До век и веков словото
не ще се заличи,
то нас ще спаси.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Словото като спасение

Свързани произведения

Comments

Random works